Не знам защо ти пиша.. Всъщност май защото имам нужда от теб.. защо от теб ли?
Защото си единственият мъж, който ме разбира, защото от теб получих отношението, което по принцип, трябва да получавам от друг човек..
Благодаря за което.
Надявам се това да не се промени след тази моя "глупост" ..
Навярно ти е писнало от мен и сигурно не се радваш, че ти пиша, но не мога вече.. Живота е кратък и искам, когато някой човек е важен за мен, да знае, че е така..
Може би наистина имам някакви чувства към теб, прости ми за което, но не съм го направила нарочно. Просто си толкова страхотен, че е невъзможно да не се влюби човек..
Нямаш си на представа колко пъти съм искала да ти пиша или звънна. Имах нужда да чуя гласа ти, да ме разсмееш, да ме успокоиш .. Не го направих защото мисля, че аз за теб не съм толкова важна.. Никога няма да разбера дали съм, макар, че на няколко пъти съм се залъгвала, че е така.. Всъщност само ти си знаеш..
То и само аз си знам тези неща, които ти пиша и най-вероятно така ще си остане..защото..
Няма да ти пратя тези писаници.. Страх ме е..
Страх ме е да не те загубя след това..
Пък, ако някой ден съдбата е благосклонна и още се познаваме и надявам се още да си в живота ми, може би ще събера смелост..
Ще събера смелост.. Да бъда щастлива..
